Моят безопасен път до училище

Преди няколко дни, на път за кварталния магазин, видях двама мои ученици на велосипеди. Не ме забелязаха и… профучаха през пътното платното без изобщо да си направят труда да намалят скоростта, камо ли да слязат от велосипедите … Ядосах се. Цяла година говорим, как се пресича пътното платно – пеша и на велосипед. Говорим, ама… „Кучетата си лаят, а керванът си върви“.

Непрекъснато слушаме за пътни инциденти, потресаващо е колко голям процент от тях са с деца на пътя. „Бай, бабо, да ни не стига“, казва народът в такива случаи. Но аз харесвам друга поговорка – „Прикритото мляко, котките го не лочат.“

Можем ли да „прикрием млякото“ по-добре? Много от вас ще отговорят „Че нали това правим? – Часове по БДП, петминукти, състезания, срещи с пътна полиция, тестове в края на всеки срок  …“  Да. Убедена съм, никой не подценява проблема, но можем ли по-добре. Може ли децата да бъдат по-активни, по-ангажирани в обученията. Може ли това обучение да бъде по-близо до тях, да ги провокира, да ги направи по-отговорни не само към собствената им безопасност, но и към безопасността на другите. Може ли да включим в обучението и „модерните играчки“ – телефоните, фотоапаратите, таблетите, компютрите…

Нека не забравяме, че днешните деца отразяват света с тези средства. Много често дори го възприемат чрез тези средства, ами да опитаме да им помогнем по техния начин.

В света на технологиите вече има много приложения, които ни ориентират и насочват в движението и трафика. Може ли да ги впрегнем в борбата за безопасността на пътя?

В началото на всяка учебна година, родители и ученици изработват карти с маршрут „Моят безопасен път до училище“. Ние ги събираме прилежно, слагаме ги в папчица и облекчено въздъхваме, че и тази част от досадната документация сме свършили.  А всъщност, замисляме ли се, че децата минават по този маршрут всеки ден… Може би с придружител, а може би- не… Може би го спазват, а може би- не… Може би внимават, когато пресичат, а може би- не… Може би стоят на безопасно място на автобусната спирка, а може би -не…

„Е, хайде стига! Не може да огреем навсякъде!!!“ – може би това си мислят много от вас, а може би -не…:))). Защото всички сме родители и педагози и всички „настръхваме“ когато около нас има деца – познати и непознати…

Много дълго стана лиричното ми отклонение :), а целта на тази публикация е да покажа няколко интересни начина с технологии, които може да използвате с децата в началото на учебната година и в часовете по БДП. Те са подходящи и за проекти, и за експерименти и дори за състезания…

Но аз ще се върна на конкретната тема: „Моят безопасен път до училище?“

И така, какво може да направим?

Вариант 1

Накарайте учениците да снимат своя маршрут от дома до училище и да създадат с направените снимки колаж, презентация, видео, малка книжка или глогстер табло.  Могат да работят с камерата на телефона си или фотоапарат. Върху всяка снимка могат да сложат обяснителна бележка, като използват редактори за изображения (Paint, PowerPoint, онлайн редактори или мобилно приложение за обработка на изображения)

Интересни предложения за онлайн редактори, може да намерите тук:

Фотозанимавки

Аз използвах PicMonkey, за да направя този колаж:

И още едно много добро предложение от Деси Миленкова – Пикадило.

А пък, подходящи мобилни приложения за деца ще откриете тук:

С таблет в училище

Най-малките, тези които все още не могат да пишат, могат да използват програмки, които записват звук върху картина.

Подходящо мобилно приложение е Clarisketch, а за тези, които искат да работят върху компютър, предлагам Narrable (виж упътване за работа – тук). Не забравяйте, че звук може да се запише и върху презентация, а също така могат да се направят и видео репортажи.

Вариант 2

Вариант 2 може да се използва при по-големи ученици, а при по-малките след като са завършили първата си задача.

Той е свързан с ориентиране по карта и създаване на собствена карта. За целта предлагам две популярни приложения:

Google Maps и Scribble Mapps.

Скоро Google Maps направи актуализация на своите карти, която позволява да се създават потребителски маршрути и да се измерват разстояния.

Щракнете с десен бутон върху картата и маркирайте измерване на разстояние.

Отбележете първа и последна точка, а след това премествайте пътя по желания маршрут.

Кратко видео:

А ето и резултатът:

Тази карта може да бъде принтирана и приложена към онзи „документ“, който събираме в началото на учебната година.

Разбира се, използването на „уличен изглед“, пък може да ви разходи по маршрута на някое от децата и да използвате тази възможност, за да коментирате опасните и безопасни зони, както и правилното поведение по пътя. А също така… Може да обмислите и алтернативни маршрути.

Scribble Mapps пък е прекрасно приложение, което работи еднакво добре както на компютри, така и на мобилни устройства.

То разполага с множество инструменти, с които може да създадете цял проект.

Непременно се поровичайте в инструментите му, за да усетите тяхната сила.

Ето кратка демонстрация:

Вариант 3

Тези задачите от Вариант 3 са по-провокативни и творчески. Те могат да бъдат изпълнени от децата, след като са работили по първи и втори вариант. Целта е да поддържаме съзнанието им будно и да провокираме тяхната инициативност и гражданска отговорност.

Тук отново могат да работят с камера или фотоапарат, но този път трябва да бъдат бдителни за нарушители на правилата за безопасно движение по пътя.

След като заснемат своите детективски кадри, те могат да съставят задачи, които да отправят към своите съученици. 

Например:

– Кой пресича правилно пътното платно?

– Кое превозно средство нарушава пътните знаци?

– Къде може да се пресече безопасно кръстовището?

– Пътят е в ремонт. Кое е безопасното за движение място? и т.н.

Тези кадри могат да бъдат обсъждани в часовете или петминутките по БДП.

Такива задачи могат да бъдат направени с много приложения и дори да бъдат споделяни с QR кодове.

Това бяха моите предложения.

Смятам да ги приложа в бъдещата си работа по БДП и силно се надявам следващото лято да нямам неприятни изненади.

Благодаря Ви, че бяхте с мен!