Петата стъпка

Когато търсиш Мъдростта, първата стъпка е мълчанието. Втората е слушането. Третата е запомнянето. Четвъртата е практикуването.
Петата е преподаването. ~

Соломон Ибн Габирол

 

Тези, които преподаваме … – мъдреци или просто човеци … Ние носим тежестта на бремето да създаваме бъдеще, което не познаваме и в което никога няма да пристъпим.  И все пак ние вече сме там, виждаме бъдещето чрез очите на онези, които ще го изградят с нещата, които са научили от нас. Може ли то (бъдещето) да бъде по-добро. Може, ако вдъхновяваме? Защото…„Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. Най-добрият учител показва. Великият учител вдъхновява. „~ Уилиам Артър

Вдъхновявайте!

Само така ще продължите пътя на първите – Будителите и ще съградите пътища за нови Будители!

Честит празник, колеги!

А сега да оставим патоса и да погледнем шеговито, с чувство за хумор и самоирония към „петата стъпка“ през погледа на Jeff Foxworty. Някои нещица попромених и допълних, така че текста да отговаря на нашата действителност. Забавлявайте се!

• Имаш интуитивно усещане за неявните неща.
• Дори да чуваш 25 различни гласа зад гърба си, знаеш всеки един от тях на кое точно дете принадлежи.
• Когато отиваш в магазина и чуеш думите „Това е г-н/г-жа …….”, знаеш че си забелязан.
• Двадесет и пет деца, всеки ден, случайно се обръщат към теб с „мамо“ или „тате“ в един или друг момент.
• Може да изядеш множество блюда за по-малко от 25 минути.
• Тренирал си се да ходиш до тоалетна два пъти на ден- на голямо междучасие и след часовете.
• Оценяваш достойствата на боклука и отпадъците, защото знаеш какво може да направиш от руло на тоалетна хартия или от пласмасова кутийка от маргарин.
• Изпитваш неистово желание да удариш плесник на всеки който казва: „Чудесно е да работиш от 7 до 15 часа и да си свободен цяло лято”.
• Вярваш, че шоколадът е разнообразна храна.
• Разбираш кога е пълнолуние без дори да си погледнал навън.
• Вярваш, че ще те застигнат неописуеми злини, ако някой каже: „Децата са много добри днес.” (затова чукаш на дърво или си плюеш в пазвата с „Да не чуе дявола!!!“)
• Изпитваш импулсивна нужда да говориш със случайно срещнати деца относно поведението им на обществени места.
• Убеден си, че кофеинът трябва да бъде в интравенозна форма.
• Харчиш повече пари за училищни неща, отколкото за собствените си деца.
• Не може да стигнеш до училище, без да събереш поне 5 неща по пътя си, за които си убеден, че ще ти потрябват в работата.
• Изискваш от своите приятели  при разговор непременно да изразят одобрение или неодобрение с ръка.
• Откриваш истинска прелест в чашката напълнена с перфектно подострени моливи.
• Тайно си пристрастен към дезифектанта.
• Мигновенно разбираш поведението на децата в една или друга ситуация, след като се срещнеш с техните родители.
• Когато шумът на обществените места е по-силен, импулсивно се провикваш „Шшшът“ или потропваш по масата (ако има такава).
• Повтаряш едно и също нещо по няколко пъти, добавяйки след всяко изречение въпросът „Разбрахте ли?“, „Ясно ли е на всички?“, „Запомнихте ли?“.
• Пазиш и съхраняваш картички, рисунки, бележки … Шкафовете у дома ти са препълнени със „спомени“, за които можеш да разказваш с часове.
• След шест часа в училище, най-прекрасната музика за твоите уши е тишината.
• Молитвата ти винаги завършва с думите „Господи, пази децата!“.

Хубав празник!

Благодаря Ви, че бяхте с мен!!!