Нетикетът в социалните мрежи


или

как да общуваме и представяме себе си в Интернет пространството.

Започвам тази статия, защото като администратор на затворена професионална група във Фейсбук съм провокирана от множество „инциденти“ свързани с опитите на някои потребители (колеги или не) да се присъединят към нея.

Вероятно тонът ми няма да се хареса на мнозина, въпреки дискретността на приведените примери, но смятам, че повечето колеги администратори на групи ще ме подкрепят, защото ежедневно се сблъскват с подобни проблеми.

Ще започна с изясняване на терминът нетикет. Информация за него може да намерите в Уикипедия, а пък ако го напишете в търсачката, ще попаднете на един прекрасен материал, чийто автори са Валерия Ангелова и Георги Маринов.

От всичко, което ще прочете ще Ви стане ясно, че нетикетът, това са норми на допустимо поведение в мрежата.

Когато общуваме в реалния свят, ние правим изводи за човека пред себе си по неговите обноски, речник, поведение. Същото важи и за виртуалния свят, макар че лицето, с което общуване не е реално пред нас. Въпреки това, начинът, по който то подхожда към общуването си с нас издава гореспоменатите личностни качества.

Валерия Ангелова и Георги Маринов отбелязват в своята публикация, че много от правилата в реалния свят са валидни и за виртуалния.

Така например, когато искаме да бъдем приети в една общност (компания, сдружение, патртия и т.н.), първото нещо, което правим е да се запознаем с околните и да се представим – име, професия, работа и т. н., според случая.

Още в четвърти клас, учениците се запознават с същността на термини като общество и общност.  И така, нека си представим, че социалните мрежи са едно общество, към което всеки може да се присъедини, да намери приятели, роднини, познати… Общество, в което всеки индивид има свой социален живот, „проектиран“ от неговите интереси – професионални, религиозни, културни, лични…

Социалните мрежи предлагат на своите потребители възможност да се свързват с хора, които имат сходни интереси. Създаването на групи е една такава възможност, чрез която може да се създаде общност от хора, чиито интереси и търсения са сходни.

Групи във Фейсбук може да създаде всеки. Те са чудесно място, в което хора с общи идеи и възгледи могат да обсъждат важните според тях въпроси. Фейсбук предлага на своите потребители 3 вида групи – обществена, затворена и тайна. Всеки редовен посетител на социалната мрежа е наясно с функциите на тези групи.

Аз ще се спра по-подробно на т.н. затворена група, тъй като присъединяването към нея изисква одобрение от администратор, а това често пъти води до недоразумения.

Защо потребителите създават затворени групи? Какъв е смисълът?

Затворените групи обикновено се създават от хора принадлежащи към една общност в реалния живот – професионална, религиозна, политически, учебна и т.н. В тях обикновено се обсъждат конкретни теми и проблеми, имащи отношение към областите на интереси на членуващите, затова присъединяването на случайни потребители ( както това е възможно в обществените групи) е нежелателно. Добрите затворени групи, обикновено имат описание, в което ясно са посочени критериите за членство в група.

1  Учители за Учители (1)

Възможно е да не се вижда пълния текст, затова трябва да щракнем върху „Вижте повече“, за да дочетем до край.

Всъщност това е първото нещо, което трябва да направи един потребител, когато реши да поиска присъединяване към някоя затворена група.

За себе си трябва да кажа, че не бих искала да бъда член на групи, които не попадат в моя професионален и културен интерес. И въпреки множеството отворени групи във Фейсбук, членувам в ограничен брой такива.

И така… Когато щракнем върху „Вижте повече“, в конкретния пример от групата, на която съм администратор четем:

4  Учители за Учители

Виждаме, че групата има конкретни цели и задачи, свързани с учителската професия. И условие за присъединяване – всички членове да работят в сферата на образованието, и това да бъде видно от техните обществени профили.

Ето, че дойдохме на болния проблем, на който се натъкват администраторите на затворени групи.

Обикновено потребителите, които искат присъединяване не са прочели до край описанието и когато бъдат игнорирани недоумяват и се обиждат.

Ако това е единичен случай, да махнеш с ръка и да продължиш…, но 60-70% от заявките обикновено са точно такива, направени от хора, които не са прочели до край описанието на групата.

Администраторите на нашата група – „Учители за Учители“, към която напоследък има огромен интерес,  решихме да игнорираме всички непълни профили, като изпратим съобщение на кандидата защо е отхвърлен. Ето съобщението, което ползвам аз:

„Здравейте, Казвам се Антоанета Миланова и съм администратор на групата „Учители за Учители“, към която сте проявили интерес и сте подали молба за присъединяване. В описанието на групата е посочен критерий на членство: „Всички членове на групата трябва да са учители или работещи в сферата на образованието. В групата ще бъдат приемани само кандидати, от чиито профили ясно се вижда, че упражняват учителска професия. „. За съжаление, това условие не е налично във вашия профил и искането Ви за присъединяване не може да бъде удовлетворено. Ако желаете да бъдете част от групата, моля добавете месторабота и отново изпратете заявка. Благодаря Ви за интереса!“

Обикновено, в едно 80% от случаите, следва мълчание… Много рядко, 3,4% се извиняват и променят описанието. Останалите проценти са най-неприятните. Това са хора, които не приемат правилата на група или не са наясно с управлението на профила си и обидено спорят.

И така, ето конкретни примери от моята практика:

1. Невярно попълване на профила

1  Detelina Karapetrova-bacheva - Messages

 

Ето и конкретната грешка, която беше посочена на госпожата, но така и не бе коригирана, нито пък бе отправена някаква благодарност за труда, който си направих, за да поясня…!!!???

снимка

В случая, неприятно впечатление прави не само невярното попълване на профила, но и писането на т.н. маймуница.

За това ще говорим и в следващия пример.

 

2. Профилните настройки са скрити

Messages

Има още много подобни примери, но публикувам този, защото той постави пред мен доста въпроси и определено засяга една много важна страна на нетикета – писането.

Общуването в Интернет обикновено е писмено. Писането е признакът, по който ние ще бъдем оценявани от отсрещната страна. В Уикипедия четем:

„Според нетикета на много общности писането изцяло с главни букви е израз на агресия, а неправомерната употреба на акроними и l33t talk на английски и шльокавица на български — израз на неуважение към останалите участници в комуникационния процес.“

Е, може ли, да приемем извинение от учител, за допуснати грешки, заради това, че  преподава чужд език и пише обикновено на латиница!?

Отговорът оставам на Вас!

А пък аз продължавам да мисля по темата…, защо след като в началното училище са ни научили да пишем на кирилица, години по-късно ни е трудно да пишем на роден език?…

3. Не желая на вписвам тази информация.

Messages

В този пример, тонът определено е цивилизован, но все пак изниква въпроса, защо този иначе възпитан човек не се е запознал с условията на групата, към която е проявил интерес?!

Липса на опит в Интернет пространството или … обичайната инерция, характерна за повечето потребители на социалните мрежи?…

Първото би могло да оправдае донякъде реакцията, второто – не!, когато става въпрос за образовани хора.

Вероятно колегите на по-многобройни групи могат да дадат и по-фрапиращи примери, но… за сега толкова.

Жалкото обаче е, че често пъти става въпрос за хора професионалисти, с претенции относно своя опит, квалификация, професионализъм и култура.

Съгласна съм, че е въпрос на личен избор, коя част от информацията на профила ще бъде обществено достъпна, но това не е пречка. Социалните мрежи дават възможности тези настройки да бъдат коригирани по всяко време, така че това е шанс „и агнето да бъде цяло, и вълкът сит“. Може да промените временно настройките, когато пожелаете (нарочно подчертавам, защото изборът е ваш) присъединяване към група, която има някакви изисквания относно информацията за вас и докато то бъде удовлетворено (т.е. да бъдат обществено достъпни), а след това отново да ги върнете в първоначалният им вид ( да останат скрити).

В заключение ще кажа, че „първите седем в Интернет“ са трудни, но това е времето, да се научим на добрите обноски и начинът е да приемем критиките без обида и излишно себелюбие.

П.П. Тази статия ще бъде изпращана на всички, които са пожелали присъединяване към групата „Учители за Учители“ и чиито профили не отговарят на условията.

Благодаря Ви, че бяхте с мен!

Editing: Нещо интересно

 

 

 

10 thoughts on “Нетикетът в социалните мрежи

  1. Учител съм в 40 СУ, София и се казвам Анелия Панайотова.Ще ми бъде приятно и полезно да се пресъединя към групата.

  2. Здравейте,казвам се Милена Тотева имам 13 год.педагогически стаж като детска учителка .Тази година започнах работа в ОУ и ако ме приемате във вашата група ще Ви бъда много благодарна,защото съм убедена че ще получа много полезна информация от споделения от колегите опит.Благодаря!

  3. Здравейте!
    Казвам се Роза Захова и съм начален учител. Бих искала да се присъединя към групата.

  4. Здравейте! Аз съм Дани Чанева-начален учител от Кюстендил. В профила ми е посочена месторабота-ОУ,,Проф. Марин Дринов“. Бих искала да се присъединя към групата. Благодаря!

  5. Здравейте! Казвам се Даниела Воденичарова и съм начален учител. Имам 28 години учителски стаж. Имам огромно желание да се присъединя към Вас. През тази есен ще взема първи клас и вярвам, че ще си бъдем полезни. Благодаря Ви!

  6. Ще се радвам да стана член на вашата група, моля да бъда приета! Предстои отново да бъда в трети клас на есен , затова с удоволствие ще споделям своя с вашия опит!

  7. Здравейте, името ми е Веселка Андреева и съм начален учител от 32 години.Работя в малко градче в Силистренска област.Прочетох за вашата група и бих се радвала, ако съм част от нея.

  8. Семестриално завършил,и действащ нач.учител съм,Моля включете ме в групата!

  9. Благодаря за полезната информация. Честно казано и аз съм от нечетящите условията на групи, в които искам да се присъединя. Тъй като рядко го правя ( не участвам в много групи), даже не съм знаела, че в инфото за групата може да бъде упоменато някакво условие за включване. Така че за мен тази статия беше изключително полезна. Благодаря ВИ, Антоанета,че ми „отворихте очите“.

  10. Питам се, как ще научим учениците на правилния етикет в мрежата, ако ние учителите не го спазваме?! Бъдещето (искаме или не) е на социалните медии, и в образованието, и в социалния и професионалния живот на младите. Ето защо, ние (учителите) сме тези, които трябва да дадем полезни насоки на учениците как те да използват социалните медии правилно и безопасно. Как ще стане това, когато НИЕ нямаме необходимата култура? Моето мнение е, че трябва първо ние да се научим по най-бърз начин, защото сме вече изостанали … за жалост!

Благодаря за посещението.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s