Това обичам в преподаването


5753914434f967f3bf40731335263035Тази статия е превод.  Авторът е Heather Wolpert-Gawron, а оригиналът може да намерите на този адрес: Това обичам в преподаването.

Има много неща, заради които обичам да съм учител. УЧИТЕЛ е една от онези редки професии, която поддържа мозъка ви млад и ви дава шанса да продължите ученическия си живот, като учите цял живот. Ние, педагозите, често говорим да това, че трябва да създаваме учещи се през целия живот  хора, но ако самите ние не се превърнем в такива, нашите ученици нямат никакъв шанс сами да сторят това.

Мишел Пфайфър веднъж каза, че актьорът оставя от себе си във всяка нова роля и същевременно взима и  научава нещо ново от героя си – всеки нов филм е едно потапяне в отделна вселена. Да бъдеш Учител е много по-силно преживяване.

Нещата, които не се променят

Всяка учебна година те среща с нови хора. Всеки час и урок дава нови перспективи. Всеки провал, погледнат неформално, може да се превърне в решение на проблем. Всеки успех, използван смислено – да те доведе до триумф.

Споделянето със самия себе си, мисленето на глас, честното анализиране на това, което работи и не работи, не е  психотерапия. Става въпрос за създаване на среда, в която учениците ще могат да покажат най-добрите страни от своя характер. Става въпрос за едно по-добро управление на класната стая, в която учениците ще влизат с желание, за да се учат от един учител, който също е готов да се учи от тях. „Този който осъществява преподаването е този, който сътворява живота.“ – както се казва.

Преподаването е работа, която насърчава растежа ви, изисква непрекъснато ви образование. Някой може да каже, че това е нещо лошо, но вашето израстването ви изправя  пред вашите  демони (или  дяволчета), за да започнете дуел  със себе си за по-добро себепознаване.

Разширяване зоната на вашия кръгозор

Вярвам, истинското  израстване на личността може да се случи единствено, ако поставяш пред себе си предизвикателства, които не са ти познати. Ако се впуснеш в работа, в която може да срещнеш хора от различни етноси, религии, философии, с различни стилове на учене и мироглед, това може да те накара да се развиваш като човек и да се усъвършенстваш като специалист, подобрявайки средата на образованието.

Мотивът може да бъде различен. За някои – просто поредното предизвикателство, което да преодолеят. За други, това, че всеки ден научава нещо ново – борба с напредващата възраст. Помните ли монахините от Уелс, за които писа в. Таймс? Тази група от дълголетни монахини имаше теория за своето дълголетие, свързана с упражняване на активни дейности за мозъка. Те вярваха, че непрекъснатото учене държи Алцхаймера на разстояние и помага съзнанието им да остане непокътнато, въпреки преклонната възраст.

Каквито и да са вашите убеждения и мотиви, факт е, че добрият учител е ученик цял живот. Няма значение дали завършва някакъв курс или просто се учи в и от своята училищна общност.

В моята десетгодишна педагогическа практика, аз научих повече от моите колеги, ученици и техните родители, отколкото от всички квалификационни курсове. От друга страна, виждайки моето желание да се уча от тях и те са по-склонни да се учат от мен. А това показва, как моето собствено щастие и развитие допринася за успеха на моите ученици.

Страстта ви към учене влияе ли върху обучението? Моля споделете вашите впечатления.

*******************************************************************************************

Не твърдя, че предложения превод от мен е точен и най-коректен, но така аз прочетох статията…🙂

Не съм много добра в английския, но така (превеждайки) продължавам да се уча….🙂. Както се казва в статията, продължавам да се уча и се надявам да държа възрастта надалеч :))))

Ако трябва да отговоря на въпроса в края, поставен от автора, смятам, че примерът определено е водещ. Той е водещ и в семейството, и в училище. Напълно подкрепям мнението, че най-добрите обучители са децата и хората, от които сме заобиколени. Нашият народ е казал: „Не питай старило, а питай патило.“ Замисляли ли сте се колко актуална е тази мъдрост в днешни дни…

Истината за нашата професия е една и тя е, че трябва да учим и да се учим непрекъснато дори и в съня си (ако изобщо някой учител има сън).  В противен случай не си учител, а просто служител и твоето място не е в класната стая.

Учителят е Учител, когато учи и се учи! (Брей, това пък взе, че зазвуча много добре🙂 … )

 

Желая на всички слънчево и спокойно лято!

На колегите и учениците – ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ!

БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ С МЕН!

4 thoughts on “Това обичам в преподаването

  1. „Страстта ви към учене влияе ли върху обучението?“ УБЕДЕНА СЪМ в това! А е вярно, че най-добрите учители са децата и хората, от които сме заобиколени.
    Понеже в статията се споменава и Мишел Пфайфър, да кажа и аз на какво учат актьорите – да наблюдават. Да наблюдават реакции, мимики, чувства, действия и да помнят! Защото в дадена роля, може да им бъде от полза онова, което са запечатали в съзнанието си.
    И за учителите е важно – да наблюдават, да забелязват, да виждат, да се учат. Благодарна съм на всички колеги, които непрестанно и щедро споделят своя опит! Те също са мои обучители.
    Благодаря и на теб, Тони, за непрестанната творческа активност. Действа доста стимулиращо.
    Весела ваканция на всички!

  2. Тони, благодаря за превода и за самата статия! Точно така разбирам „учителството“ и аз! Желая ти весела ваканция!

  3. Статията е чудесна, благодаря!!!🙂
    Весела и незабравима ваканция за теб и близките ти!!!🙂

Благодаря за посещението.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s